МЕЧКА

Автор: ИВАН НЕЧЕВ

- Идват мечките! Бягайте....Ааааа!
Нападението беше неочаквано. Забравили шишанетата, брадвите, добитъка с колите, десетината османлии побягнаха към селото. Мечките ги настигаха, събаряха ги с един удар и продължаваха покрай реката.

Само три вола и две крави, неуспели да се откъснат, с последни сили се дърпаха и тътрузеха колите към храсталаците. Вързано за грамаден бор, ревеше магаре с нов самар. В една от колите беше се свила престаряла туркиня, доведена да готви манджи и пилафи на секачите и заптиетата.

Тя наблюдаваше сега как едната мечка ходи на четири крака, а другата - тънка и стройна - тича на два. В уплахата на старицата ѝ се стори, че върху мечите лапи са нахлузени нещавени цървули. И още нещо се стори на старицата невероятно: в една от предните си лапи правата мечка държи късо дърво. Но скоро тя изпадна в безсъзнание и всичко потъна в мрак.

Тогава в горския пущинак стана нещо необикновено. Младата мечка захвърли своята кожа и от нея излезе запъхтян едър момък. Той развърза поуспокоения добитък и го натири към селото, а на магарето с новия самар натовари пушките, джепането, храната и го подкара нагоре към осеяното с пропасти, скалисти сипеи и горски пущинаци корито на реката. Там беше кошарата на бедняка Станьо, събрал да пасе добитъка на неколцина чорбаджии.

Само двама османлии се върнаха в селото живи и с последни сили се дотътриха до конака.

С неописуем ужас разправяха за страшните мечки, които от две години бяха взели много човешки жертви. Какви ли не пусии им правеха. Ограждаха ги с гъсти вериги от викачи и ловджийски кучета, със стотици въоръжени османлии и българи. Избиха сума друг дивеч - елени, сърни, глигани. Убиха една едра мечка и с голяма тупурдия я довлякоха до мегдана. Смаил ага заповяда от всяка къща да занесат в конака по агне, затова че краят на мечия празник е дошъл.

След няколко дни успокоените османлии и българи излязоха или по дървосек, или по нивиците си.

Но мечките отново се появиха и за един ден бастисаха петима души. А което е най-необяснимо - те не посегнаха на нито един сиромах българин. Само синът на чорбаджи Йордан беше убит.

И продължиха да запустяват нивиците, отдалечени от селото. Заедно с косачите османлиите изпращаха по ливадите въоръжени читаци и заптиета.

Единствен синът на овчаря Станьо не се боеше от мечките. Той обикаляше пусиите и на два пъти едва не го застреляха. Пазвантите по цял ден викаха да си дават кураж и когато бяха най-спокойни, когато следобедната дрямка ги оборваше, мечките връхлитаха отново...

Един ден Станьовият син натовари якия катър с храна и тръгна към кошарата. Срещаха го хора и го възпираха:
- Ще те изядат мечките, бе момче!
А след него казваха замислено:
- То израсна сред кошарите, та цяло е като мечка. Какво ще го е страх!

Не бяха далече от истината. Момъкът добре си спомняше. Беше петнадесетгодишен, когато намери едно загубено малко мече. Прибра го и започна да се грижи за него. Мечето порасна и винаги с радост очакваше идването на приятеля си. А момъкът го учеше да замахва по плашила с фес, по други фигури, които му посочваше.

Един ден в кошарата им дойдоха две заптиета. Бащата закла тлъсто агне, покани гостите на обед.
- Я извади от оная, препечената ракия.
- Нямам ракия.
- Как да нямаш бе, гяур с гяур! - извика Осман и удари Станьо по лицето.

Като подремнаха, наредиха на овчаря да докара по десет овце и десет агнета за данък от две години насам.
- Пет овце и пет агнета се падат - възрази бащата.
- Миналата година плащах.
- Млък! - изкрещя Осман.

И заптиетата подкараха към селото десетте овце и десетте агнета. Но не бяха изминали много път, когато ги нападнаха две мечки...

Една вечер, тъкмо се канеше да дои овцете, момъкът чу звуци на магарешки хлопатар. Отпъди лавналите кучета - беше другарят му Слави Попчето.
- Синът на Смаил ага открадна сестричката ти...

Нямаше нужда от повече думи. Момъкът се затича към скалите. Мечокът го посрещна с радостно ръмжене. Момъкът грабна под мишница своята меча кожа, стисна късата дрянова тояга.

Не ходеха, а бягаха, издавайки от време на време силни ревове.

Среднощ минаха по смълчаните улици и стигнаха пред осветения двор на Смаил ага. Малко време им трябваше да се покатерят по старата череша и да се прехвърлят в двора.

Кой започна да вика пръв не се разбра. Страшни удари се посипаха към насъбралите се гуляйджии. Не пожалиха и Смаил ага. Чуха се пукотевици. Едната мечка ходеше изправена из двукатната къща и търсеше нещо. Най-сетне спря пред обкована врата и я отвори.

Но пукна самотна пушка и мечката падна мъртва.

Другата се спусна с див рев към тънката барутна пътека и със замах уби стрелеца. А после, обезумяла, захапа кожуха на своя приятел и го повлече нагоре, към изворите.

...И народът нарече върха, под който извира реката, под който боровете, сипеите и балканските гъсталаци са закриляли непокорните, с името Мечка.